Black Mirror

[Пиян Соло]

Изгледах и втората серия и тъкмо бях напът да заплющя редове за фетишизма към стоката и за капиталистическия реализъм, описан от Марк Фишър, когато реших все пак да пусна прелиминарен сърч в гуугъл и видях, че някой ме е изпреварил... Не е лесно човек да живее с около 7 милиарда себеподобни.

https://www.youtube.com/watch?v=7TNgCeOpdAw

Прочетох и една статийка от Бруукър (https://www.theguardian.com/commentisfre...-shreddies) и той вероятно не би бил изцяло съгласен с клипчето или с хипотетичните умозаключения, които могат да се направят от него.

И все пак, потискащото на второто епизодче (което определено ми се стори най-лежерно от първи сезон) е огромната абсорбираща способност на системата - в "Capitalist Ralism: How will capitalism end?" Фишър разказва (и) за това как всякакви движения и идеи накрая биват поглъщани от машината за правене на пари (всяко по голямо НПО, тениски с феминистки лозунги и танцуващ Маркс) и как ни се струва, че по-скоро ще дойде краят на света, отколкото да се промени нещо (справка - самата статия на Бруукър цитирана по-горе).

Жирафе, разрешавам Ви да ме баннете за прекомерен спам в тази тема, но след гледане на серия, ми се плещи.

Аз спрях да чета след първата част на първото изречение, но Ламата възкликна "Ох, искам някой да я убие", та дочетох целия първи параграф. То има и видео за илюминатското послание на тениската, която нося в Родопите, та да. Психоизроди навсякъде.


P.S: Кога ще се оженим?