Банален форум

Сигурно си видяла за случката с Камерън, която инспирира серията? Изпитвам особена погнуса към акта на унижение и на сексуализиране на животни, та определено ми дойде в повече.

В същото време сме се нагледали на кадри, когато се случва нещо, вместо някой да помогне, вади телефона и търси по-добър ъгъл. Ta, добре е хванато примитивно-визуалното.

Епизодът е отвратителен. Може да те откаже от BM, а е първи. Аз с него започнах и ако не знаех нищо друго за сериала, лошо му се пишеше.

Четох после и за Камерън, но само в контекста на сериала, не ми се задълбаваше в темата, разбираемо.

А мислех, че на теб ще ти хареса като замисъл и политическа/социална критика. И това, че накрая всичко е един голям та**к.

Много ме изкефи! Толкова носталгия и пародия, направо фарс, готин ММО гейминг сетинг, гийкщина на поразия... И пълно малоумие, де. Епизодът не трябва да се взима насериозно и тогава е наистина забавно преживяване с холивудски привкус. Да, има злокобен край, да, има и типичните за сериала въпроси за съзнанието и технологиите, които се бъзикат с него, но не се предлага нещо ново там. Силата е в разни дребни иронии като това, че в играта женските персонажи са в типичните разголени униформи, но всъщност никой в играта няма интимни части...

Скучна работа. Стандартна история за вманиачена да контролира детето си майка/свръхзагржиен родител. И типичният тийнейджърски бунт в отговор, с всичките му клишета. Елементът с „технологията“ дори не беше нужен, просто служеше за директно изобразяване на вредата върху психиката на момичето. Имаше потенциал, но уви...

Крайно кух/неприятен епизод, но не по „хубавия“ (ако има такъв) начин. Уж засяга темата с важността на свидетелите в свят, в който можеш да възстановиш спомените им точно (не толкова, колкото в епизода от първи сезон с изневерите, но все пак). И как това би увеличило случаите на убийства на свидетели? По някакъв начин това трябва да обясни параноята, която превръща главната героиня в касапин? Не знам, единственото, което виждам, е самоцелен стремеж да шокираш и отвратиш. Това не върви в сериал, в който всичко има и обратна страна и злодеите са очовечавани и дори оправдавани.

Най-сетне нещо малко по-различно като storytelling. Това беше позитивният епизод на този сезон, лъжицата мед в горчивото лекарство. Хареса ми, героите бяха симпатични, освен това добре успяха да покажат онова необяснимо свързване на подхождащи си индивиди, което с други хора просто не се случва (дори и сексът да е як или нещо от сорта). Също ми допадна идеята, че критерият на алгоритъма дали си подхождаш с някого, е дали би избягал с него/нарушил правилата/изоставил всичко и всички други. Малко наивно, но в крайна сметка добре осъществено на екран.

Черно-бял епизод, екшън-екшън-екшън, ужас, съспенс... Докато го гледах, иди-доди, после обаче бързо се забравя. Дистопично бъдеще, зли машини убиват хора, и накрая та***а с плюшените мечета... В минал сезон също имаше доста подобен епизод, който целият е едно голямо преследване, та този си загуби много от силата заради това. Усетих и някакво намигване може би към animals на флойд, с избитите прасета, преследващите „кучета“ и хората, малък брой оцелели, уплашени, като овце.

Ако не друго, това беше страшно подходящ завършек на сезона и на целия сериал даже. Всъщност доста ми хареса. Подобен на White Christmas, с три мини истории, преплетени вътре. И музея с експонати от сериала, мааалко нарцистично, но забавна идея. Развръзката с отмъщението беше задоволителна, първата история с лекаря беше психарска, но силна и интересна. Останалото твърде много се осланяше на „бисквитките“ от предни епизоди.  

Втори епизод, макар и с банална тематика, представяше добре връзката майка-дъщеря и аз лично се почувствах пак на 15, защото съм имала личен опит с подобни неща.   Не с края на епизода, държа да поддчертая. Вероятно бгмама в момента инвестира стабилно в R&D за подобна технология.


Кокодрилото беше ок, но героинята малко прекали с killing spree-a. Това дори Бойко не го прави (в хотс). Технологията по-скоро може да се изпробва за възстановяване на загубени вечери или за разрешаване на спорове от миналото.


Четвърти епизод - с програмираните срещи, ми допадна. Определено смятам, че има нещо подобно празно в съвременния тертип на излизане и опознаване на хора. Трябва да проверя докъде се е напреднало в тези алгоритми и да подам обява в Гара за двама, че ако всичко е на ниво тиндър, няма да прокопсам. Както каза Деси, персонажите бяха много симпатични. Но за мен по-скоро финалът е обезсърчаващ, защото показва, че дори "разрешението" е част от системата. Т.е. в 'истинския' живот персонажите наистина са минали през тези безсмислени и програмирани връзки, за да натрупат информация, която да дадат на алгоритъма.


Пети епизод няма да го коментирам, но шести много ми хареса - харесвам ужаси и истории за психични отклонения.