Какво четете в момента?

[gentleman giraffe]

Като музикалната тема, но за книги и други такива творения.

[Naruto69]

Редувам Day of the Triffids (John Wyndham) и инструкциите за ползване на микровълновата.

Много добре се допълват една друга

[Llamadactyl]

Аз сега препрочитам "Осъдени души". 

Книгата е разкошна. На моменти има очевиден сладникав мелодраматизъм, но мен лично този елемент не ме дразни, напротив, намирам някаква умилителна носталгия, такава, каквато изпитвам и като си пусна филм от типа на "Казабланка".  

Любовната драма е адски тегава, персонажите са хиперболизирани и въпреки това много живи, и всичко това се развива на фона на страхотно завладяващо описание на природната, историческа и социална картина на Испания в навечерието на гражданската война. 

Всички утоляват мъката си като пият мрачно уиски, пушат цигари с опиум и се опитват да не загинат от свръхестествена сексуална фрустрация и/или гаден петнист тиф. Всички страдат и са обречени грешници, а християнското изкупление е просто една долна езуитска гавра. 

Абе, книгата е чук. 

[Пиян Соло]

Реших да дам шанс на полското фентъзи, а по точно на The Witcher.

Макар да съм огромен почитател на Witcher 3, подходих без особени очаквания към книгите. Е, засега съм изключително приятно изненадан. Възнамерявах да прочета един-два от разказите и да се върна към Ремарк маратона си (малко военна проза винаги пасва чудесно на коледното настроение), но 2 книги по-късно все още се разхождам из странния свят на Вещера, пропит както с насилие и вулгарност, така и с красота и очарование.

Мисля, че най ми допада подхода на Сапковски като цяло - историята е пропита с изключително много сарказъм и самоирония, а честите препратки към фолклора и детските приказки (най-често Братя Грим) са глътка свеж въздух именно поради начина, по който авторът ги преобръща с главата надолу и пропива с цинизъм и дори вулгарност. Същевременно самият главен сюжет се разгръща със завидна доза въображение и оригиналност, което кара страниците да летят неусетно.

[gentleman giraffe]

Мед ми капе на очите от горните подробни мнения. <3

Последно почнах Тенарон на Лена Крун -- детайлно, шантаво, насекоместо нещо. Не е с мен сега, но като го свърша, ще едитна мнението с отзив.

А в близко бъдеще и аз трябва да се образовам с The Witcher..

[billy]

Гроздовете на гнева на Стайнбек

[Млад китарист]

Аз реших, че е време да се предам на Маркес. Преди около половин година "Хроника на една предизвестена смърт" ме РАЗБИ и оттогава все му се каня и на другите писания. Някой нещо да препоръча? Ще дойде ред на "Сто години самота", но в момента ми се четат по-скоро разкази.

[Кали]

Последно прочетох "Отворените вени на Латинска Америка" (1971) от Едуардо Галеано - хроника за петте века колониализъм, който, въпреки че сменя лицето и формата на "господаря", има все така пагубни последици за икономическото, политическо и социално развитие на страните от континента. През испанското и португалско наследство на латифундиите, обричащи провинциите на мизерия и до днес, до извиващите ръце политики на северноамериканските транснационални компании и пряката намеса на САЩ при почти всички преврати и диктатури. Изключително ерудиран и интересен разказ, подплътен с много любопитни примери и истории от Континента, някои от които положителни и показващи, че предпоставки и възможности за по-различно бъдеще са възможни. 

Сега съм подхванала "Диалози за Европа: кризата на еврото и възвръщане на критичното мислене" (2015) от Хорхе Аргуельо, аржентински дипломат, заинтересувал се от бъднините на Европейския съюз в контекста на възможностите за интеграция в Латинска Америка. Книжката е сборник от неговото изложение на ЕС - възникване, цели, траектория и кризи, и поредица от тематични интервюта с икономисти (Енрике Иглесиас [уви, не Онзи, а явно президент на Interamerican Development Bank], Анвар Шайкх, сър Хауърд Дейвис), политици, участници в самите процеси на европейската интеграция (Фелипе Гонсалес, Романо Проди), и някои от крайните критици на Съюза (Алексис Ципрас, Хуан Карлос Монедеро, Иниго Ерехон).