Последният филм, който гледа

[Кали]

Сега ще блесна с оригиналност, разнообразие и мултикултуризъм, но това е удачна за съществуване тема.

Аз има симпатичен кино-уикенд (който бе помрачен само от факта, че не знаех, че билетите от първия филм ми осигуряват 50% отстъпка за следващо посещение) и ще споделя впечатления.

1. "Mладият Карл Маркс" (2017) - филм на режисьора Раул Пек, когото не познавах, с August Diehl и Стефан Конарске в ролите на Маркс и Енгелс. Впрочем, играха много добре. 
На мен лично филмът ми хареса много. Освен чисто режисьорските решения и играта, смятам, че съдържанието отразява много добре произхода и идеите на младия Маркс (влиянието на Хегел, който Маркс поставя на крака, обединявайки материализъм и диалектика на мястото на хегелианския идеализъм; класическите икономисти Смит, Рикардо, етц.), тъй както конфликтните точки, които има с френските социлисти-утописти, условията на работническата класа в Англия, както и връзката с жена му Джени (жена с благороден произход, предпочела да се омъжи за него; във въведението на втория том на "Капиталът", издаден от Енгелс след смъртта на Маркс, отбелязва, че Маркс е искал да посвети втори и трети том на жена си; хареса ми сцената, в която разговаря с приятелката на Енгелс, Мери, в която си личи консервативното й възприятие за тези взаимоотношения - Енгелс е против брака и по-късно има дете от сестрата на Мери), която е интересен персонаж - образована, начетена и с характер. 
 

2. "Без любов" (2017) - новият филм на Звягинцев. Филмът е добър, отново има изключително красиви кадри на постсоц пейзажи, но малко ме измъчиха персонажите - новопоявилата се средна класа, чиито дребни интереси се свеждат до любовник/цата, висене във фейсбук, прическата, гледане на телевизия в края на работния ден или "какво ще кажат хората", изобщо едно празно съществуване... Отново всичко е много потискащо и не се вижда откъде и как може да се скъса порочния кръг, възпроизвеждан от поколение на поколение.

[gentleman giraffe]

^ Аз пък ще блесна с чувство за хумор – ако филмът се казва „Без любов“, не е ли логично да покаже точно празно и тъпо съществуване, лишено от величави страсти?  

Шегата настрана, и на мен не ми харесват чисто илюстративни филми/разкази. Дори да не предлагат изход от ситуацията (или поне опит), все ми се иска да извлека и нещо друго от гледаното освен усещане за автентичност. Когато най-голямата похвала за (игрален) филм е, че е „много реалистичен“, започва да ми мига една червена лампичка.

Но пък има други животни (улулицата Анет например), които въздишат по разни атмосферични филми. Затова на лятно кино ходя с бобъра Бенджи, който е ценител на остроумния диалог и динамичния сюжет.  

И сега по темата (която е чудесна и имаме нужда от нея).

Последно гледах The Lobster по препоръка на Хриси/Аги. Доста ми хареса, точно нещо такова ми се гледаше. Фарс и абсурд, но структурирани и с идея. Възможност за няколко различни интерпретации. Смахнат хумор, който не е за всеки и който дори си представям, че би повлиял тегаво на други зрители. Концепцията с превръщането в животни е интересна и оригинална. Остава малко недоразвита, защото филмът се отдалечава от първоначалната си идея. В крайна сметка, струва си да се види.

[Кали]

Ами, напълно си права в това си наблюдение, но явно съм си мислела за "Левиатан", който също показва една тотална безнадеждност, безизходица и деградация на хората, но поне някъде там дълбоко в драмата се вижда, че има зрънце смисъл (героят се бори да опази къщата, където е отраснал той и предците му), докато в по-моденизираните руснаци /и това може да се пренесе и на друга почва/ нищо няма смисъл, макар и в крайна смекта хората просто да се опитват да бъдат щастливи.

Иначе явно сме на една вълна. Онзи ден гледах "The Killing of a Sacred Deer" от същия режисьор и това ме провокира да изгледам и "Dogtooth". "Свещеният елен" ми хареса - беше толкова абсурден и нелеп, че през по-голямата част от времето се заливах от смях, също ми се стори новаторски и ми хареса интерпретацията на този древногръцки епизод. Прави още по-голямо впечатление от, да речем, "Кучешкият зъб", защото (поне за мен) такъв абсурд е по-свойствен за европейското кино. В американски контекст този пръв сблъсък с този режисьор ме свари по-неподготвена.