06-Jan-2018, 10:55 PM
Аз сега препрочитам "Осъдени души".
Книгата е разкошна. На моменти има очевиден сладникав мелодраматизъм, но мен лично този елемент не ме дразни, напротив, намирам някаква умилителна носталгия, такава, каквато изпитвам и като си пусна филм от типа на "Казабланка".
Любовната драма е адски тегава, персонажите са хиперболизирани и въпреки това много живи, и всичко това се развива на фона на страхотно завладяващо описание на природната, историческа и социална картина на Испания в навечерието на гражданската война.
Всички утоляват мъката си като пият мрачно уиски, пушат цигари с опиум и се опитват да не загинат от свръхестествена сексуална фрустрация и/или гаден петнист тиф. Всички страдат и са обречени грешници, а християнското изкупление е просто една долна езуитска гавра.
Абе, книгата е чук.
Книгата е разкошна. На моменти има очевиден сладникав мелодраматизъм, но мен лично този елемент не ме дразни, напротив, намирам някаква умилителна носталгия, такава, каквато изпитвам и като си пусна филм от типа на "Казабланка".
Любовната драма е адски тегава, персонажите са хиперболизирани и въпреки това много живи, и всичко това се развива на фона на страхотно завладяващо описание на природната, историческа и социална картина на Испания в навечерието на гражданската война.
Всички утоляват мъката си като пият мрачно уиски, пушат цигари с опиум и се опитват да не загинат от свръхестествена сексуална фрустрация и/или гаден петнист тиф. Всички страдат и са обречени грешници, а християнското изкупление е просто една долна езуитска гавра.
Абе, книгата е чук.
Not Alpaca, just Llama.