Банален форум

Ще ми е интересно да ви чуя по темата. Не съм 100% сигурен дали е за тук, но да кажем, че част от причините и коментарите биха били свързани с политика и неща като държавата и ние, има ли такава и какво се случва.

Гледната точка "За" бих я обобщил с този клип, който си пускам понякога. 



Гледната точка "Твърдо Нье" е чак досадно лесна за защита. Достатъчно е човек да следи дори общо събитията, да чете от време на време http://www.reduta.bg/ и лесно ще стигне до извода, че държава отдавна няма и всъщност нищо няма. Здравеопазване, правосъдие, сигурност....ами няма. Не са ви потрябвали, не сте стигнали до този извод. 

Положеноето е силно 

В БЕГЕТО СА НАЙ-ЯКИТЕ МАЦКИ НА СВЕТА !!!! Е ТВА Е ИСТИНАТА

За тук си е, нека това е раздел за всякакви по-сериозни дискусии и проучване на форумните нагласи.

Темата е актуална, важна и многопластова. Зат'ва 'айде пиши *** и да си бегаме... ;D

Казвам го, понеже е точно типът отношение в България, който отчайва по-оптимистичните и надъхани пичове. И който добавят в списъка от причини да заминат. Каквото и да правиш, все си крив -- или се взимаш насериозно и си дървен философ, или си прост безхаберник и предател.

Напоследък все по-често си мисля по въпроса с оставането и напускането на България и ще бъде интересно да прочетем мнения, предвид че половината форум в момента живее извън страната.

Клипчето отправи добро послание, че трябва да се преобърне гледната точка. Проблемът е, че могат да се направят още "преобръщания" на изредените причини за оставане. Например това, че тук лесно се открояваш, се превръща в ситуацията с едноокия сред слепи. Че хаосът ти дава свобода да импровизираш, се превръща в безпосочното и краткотрайно реализиране на отделни проекти и закърпване, без да има стратегия в дългосрочен план. Това с прескачането на поколения е супер, ала не се случва достатъчно, за да бъде силен аргумент (но дано го има все повече и повече).

Съчетавайки трите дадени причини, България има нужда от пионери и нововъведения. И потенциално има много възможности да бъдеш първият в някоя сфера. И да направиш нещо хубаво, важно, полезно. Обаче условията и препятствията, знаем си кои, често не го позволяват. И така положението става .


(малко общи приказки бяха това, ще се включа по-нататък с конкретни примери)

В кол центровете едно от първото нещо, на което те учат, е да не пишеш или казваш негативни изречения. Т.е. вместо да кажеш "Няма да ви върнем парите.", казваш "Компанията ви таксува за това нещо."   Не искам, обаче, да се спирам на това клипче, защото аргументите наистина са малко пошли и някак всички се базират на това, че всъщност хората не спират да се изнасят от България. И да, когато това е така, то средата определено не е толкова competitive. За отделния човек това е добре, в други сфери може да не е толкова добре. Изобщо бих започнала критиката си с това, че не може да се слагат всички под общ знаменател - България не е скучна и сива за всички, но и не става дума за това да грее повече слънце. 

За да има смисъл разговора, на първо място трябва да се уточнят кои са причините, които привличат хората да живеят, където и да е, а не само България - преди всичко е възможността да си намериш работа и особено работа по специалността. По ред причини в България няма такова разделение на труда и много професии просто не съществуват там. И тъй като човек прекарва по-голямата част от живота си на работа, ще му се иска да вижда професионализъм (обратното на импровизации на 25-годишни хора, организиращи президентска кампания - справка, Кунева не стана президент), възможност за развитие, но и да не изпадаме в чак такъв идеализъм, то поне да не му плащат под масата, да са коректни с осигуровки, да може да си вземе няколко седмици отпуска годишно, да не работи по нощите и в оптималния случай да получава повече от 2 лева заплата. 
(Това поне е сценарият за хората, които търсят работа, а не инвестират в момента като луди в криптовалути.)

Какво друго може да бъде важно за човек, когато взима решението (ако е въпрос на дълго премисляне, а не необходимост) къде да живее? Да се чувства сигурно до степен поне да не го отвличат посред бял ден и да не му падат бомби върху главата (никой не е отишъл да кара магистратура в Сирия). За женската част от аудиторията ще е плюс и ако не я считат за нещо подобно на магаре в социален контекст. А пък като не ти падат бомби по главата и не носиш фередже, можеш да излизаш - за някои хора е много важно да има бурен псевдо културен живот и неща за правене (щото все пак се предполага, че сме бели полуевропейски емигранти, които имат събота и неделя, макар че и това са много презумпции - запознах се с няколко българи в Мадрид и никой от тях нямаше събота и неделя). А е хубаво неща да се правят и в приятна компания - тук вече идва способността на човек да създава контакти, естеството на дейността му, държавата и по-генералните характеристики на страната, където пребивава. Някой може много да държи на това да е близко до род и родина, друг да се чувства гражданин на света. 

С други думи, всеки се чувства по различен начин към това решение (оставане/заминаване) и това, което за един е плюс, за друг е минус и vice versa. Трябва да се подчертае, че има и различни видове емигранти, които не могат да бъдат слагани под общ знаменател - изборът за хората често не е между сив живот в панелка и колеж в Лозана. 

Най-важният въпрос, обаче, за мен си остава относно това, което се крие зад воплите българите да остават в България, защото обикновено те не са съпроводени със сериозен разговор за това как животът на тези хора би могъл да бъде по-добър на това място (изброените по-горе неща). 

Спирам размишленията си дотук и отбелязвам, че това е съкратената версия, когато още не са замесени мъжа/жената и интимното възпроизводство. 

Много депресирахте човек, който се връща стресиран и уморен от цял ден много розова работа в розовата чужбина. Че и ме валя розов дъжд, докато си взимах розовия сандвич с шунка и кашкавал за 5.25 розови паунда. А, и изпуснах 3 розови метра сутринта, преди да успея да се кача като розова сардинка в 4тото.

Къде е ZAFO ДА ВИ ПРЪСНЕ?

Къде видя розови неща (освен в нескопосаното слово*)? Говорех за това, че за различните хора в различни моменти от живота им са важни различни неща. Някой може да е очарован от претъпканите мадридски улици, а друг може да се радва на безлюдието на софийските. Въпреки че звучи иронично, всъщност го казвам сериозно. Но съм на мнение, че дискусията за това дали да се остава в България не се води сериозно. Като чуя "социалната среда" като причина за оставане и "там всичко е цивилизовано" като причина за тръгване, ми излизат хемороиди.
Иначе всички знаем, че в Лондон е скъпо, затова отдавна те каня да ми дойдеш на гости.

*Не моето, на човека от клипчето.

П.П. Значи Зафо е твой приятел. Хм...

(10-Jan-2018, 12:06 AM)Кали написа: [ -> ]Къде видя розови неща (освен в нескопосаното слово*)? Говорех за това, че за различните хора в различни моменти от живота им са важни различни неща. Някой може да е очарован от претъпканите мадридски улици, а друг може да се радва на безлюдието на софийските. Въпреки че звучи иронично, всъщност го казвам сериозно. Но съм на мнение, че дискусията за това дали да се остава в България не се води сериозно. Като чуя "социалната среда" като причина за оставане и "там всичко е цивилизовано" като причина за тръгване, ми излизат хемороиди.
Иначе всички знаем, че в Лондон е скъпо, затова отдавна те каня да ми дойдеш на гости.

*Не моето, на човека от клипчето.

П.П. Значи Зафо е твой приятел. Хм..

Откъде знаеш кой съм аз, а не знаеш ли кой е ZAFO?

Значи, по тая тема толкова е изписано, толкова е говорено, изслушвала съм всякакви полемики и страсти, че вече само някой като спомене този въпрос ми се   

Смисълът човек да живее в България е строго личен и индивидуален, точно толкова, колкото е личен и индивидуален избора на австралиеца, който е решил да напусне страната си, за да преподава английски на петокласници в малко словашко село например. 


Важното е човек да живее там, където смята, че ще получи добър жизнен стандарт. Под това в случая разбирам както съотношението месечни приходи - разходи, така и факторите, споменати по-горе като възможност за професионално удовлетворение и развитие. 

Наблягам на това, защото ми се струва, че на доста българи тази привидно проста концепция някак им убягва. Вместо това си мислят, че непременно щом емигрират в Швейцария ще си плеснат челото о земята и веднага ще станат местни чорбаджии, шот видиш ли, в Швайцерско даже на шофьорите и камериерките им плащали по 4000 евро заплата. После въпросните бачкатори остават дълбоко разочаровани и огорчени, но си остават у Европата, защото би било унизително да се върнат с подвити опашки, нали тъй...  

Имам един приятел, който обича да казва, че е времигрант - живее между България и чужбина, скита насам-натам, често пъти идва на гости в Лондон. Днес е така, но знае, че утре може да е онака и може да му щукне да остане за по-дълго време в която и да е точка по света. После пък, това като му омръзне, може да си събере парцалите и да реши да се върне в България за постоянно. 

Въобще, адски странни са ми хората, които се тупат по гърдите с мнението си в даден момент и не осъзнават колко временни са тея неща и колко обрати има в човешките съдби. Сещам се за един познат, който преди няколко години получи престижна работа в Германия и много гордо оповести публично из социалните мрежи, че планът му е никога да не се връща. 

Е...въпросният пичага се върна след може би 8-9 месеца, понеже бил изпаднал в депресия. 

И така.

(10-Jan-2018, 12:55 AM)Llamadactyl написа: [ -> ]Наблягам на това, защото ми се струва, че на доста българи тази привидно проста концепция някак им убягва. Вместо това си мислят, че непременно щом емигрират в Швейцария ще си плеснат челото о земята и веднага ще станат местни чорбаджии, шот видиш ли, в Швайцерско даже на шофьорите и камериерките им плащали по 4000 евро заплата. После въпросните бачкатори остават дълбоко разочаровани и огорчени, но си остават у Европата, защото би било унизително да се върнат с подвити опашки, нали тъй...  

Откъде идва това убеждение за великолепните възможности на капиталистическата икономика да създава добре платени работни места?   
Иначе Сузанито ми беше обяснявал как се провела публична кампания, която да направи природонаселението по-чувствително към измами, и разлепили билборди с адски хиперболизиран текст (ти също би се хванала  ) от типа на: "Бране на развалени банани, 400 евро на час" и хората започнали да се обаждат, търсейки работа. Та, да, не сме Ебинг, Мисури.   Лично не мисля, че това е за смях - това са хора с ниски квалификации и доходи, които не говорят езици и не са пътували, но им е набивано в главите, че в капиталистическия Запад не се кара Москвич и значи е хубаво. Говорила съм си с такива хора от Латинска Америка в Испания - и те дошли, слушайки колко е хубаво в Европа, но като кацнали, видяли, че в Испания безработицата е над 15% (пикът е 26.3% 2013). 
А с долната графика, извадена от базата данни на Световната банка, искам да разбия мита, че е емиграцията е строго индивидуален процес. Когато тенденцията е толкова остро изразена, явно има нещо повече. Засега не съм виждала друга държава, която да изчезва толкова скорострелно.

Ето още малко видеоматериал по темата:

В коментарът ми нямаше толкова присмех, колкото недоумение от упорството на хората да продължават да се бъхтат и да живеят като скотове в чужбина даже години наред след разберат, че мечтите им за високоплатено бране на портокали са фикция. Биха могли да понасят подобна съдба и в България, но бремето им донякъде би било облекчено от близостта до семейна среда, познат социален кръг, липса на езикови бариери... 

А за графиката ти - масовата имиграция със сигурност допринася за този проблем, но тук голяма роля играе и ниската раждаемост, която е повсеместен проблем за целия западен свят (включително и Япония, която икономически спада към Запада въпреки огромните културни различия).

Бърз едит: Оптимисте, това за you're in Bulgaria го бя забравила 

(10-Jan-2018, 09:52 PM)Llamadactyl написа: [ -> ]... недоумение от упорството на хората да продължават да се бъхтат и да живеят като скотове в чужбина даже години наред след разберат, че мечтите им за високоплатено бране на портокали са фикция. 

Примерът, който посочих, беше за хора, които все пак явно още са си в България. Хората, които се бъхтат да берат плодове в Англия, определено нямат такива илюзии. Но е факт, че ги държат в скотски условия за жълти стотинки, но пък хубавото е, че така всички можем да ядем портокали и банани през всеки един ден от годината! Ура!

Понеже получих критики за графикат и относно това, че не я обяснявам с точни цифри, които смятах, че горе-долу са известни като ефект и съотношение (поне за българите в чужбина), то сега ще посоча няколко конкретни цифри. 

Историческият пик на българското природонаселение е през 1988: 8.981.446 души. От 1960, когато са данните в Световната банка, ръстът е непрестанен (да, Пиян Соло, преди да се хванеш за дреболията, за да избегнеш сериозния разговор за ОЧЕИЗВАДНИТЕ ФАКТИ, ще отбележа, че има 1-2 години, в които се забелязва спад с по 100-200 души, а в 1985-6 с около 2000, което вероятно се дължи на Възродителния процес). 

От 1989 до 2016 броят на населениетоието пада непрестанно до 7.127.822. Това прави -1.853.624. 

Държавна агенция за българите в чужбина не посочва конкретна статистика, но през 2017 новият и шеф посочва почти космически цифри:
"Българите в чужбина са повече отколкото в страната ни. Извън пределите на България постоянно или по 5–6 месеца в годината живеят между 8 и 9 млн. души." (https://offnews.bg/obshtestvo/balgarite-...59977.html)

Това, естествено, не звучи сериозно и съм по-склонна да се съглася с изчисленията, правени по държави. "Отвено общество" ги изчислява на към 1.100.000 души (http://www.dw.com/bg/%D0%BA%D0%BE%D0%BB%...a-41083550). В други сайтове разбивката достига до малко над 2 млн. 

Естествено, че тук влизат фактори като смъртност и ниска раждаемост (двете неща характерни за Западна Европа, но донякъде туширани от притока на работна ръка - обикновено хора в трудоспособна възраст). И естествено, че ако броим децата на заминалите и установили се българи, цифрата ще се вдигне. При все това, от гледна точка на цифри, нещата са доста близки. Защото емигрантите обикновено са хора в трудоспособна и детеродна възраст и когато замине един такъв човек, можеш социално да го пишеш като -2 - нито той е тук, нито децата му ще са тук. 

Хвърлям ръкавицата за сериозен разговор защо населението на България се стопява с 1/5 (академично за Пиян Соло ще кажа, че е даже повече - 20.63% от населението изчезва за 28 години по една или друга причина) в рамките на 30 години растеж и цъфтеж. И за да не изпаднем в сантиментални разговори за личния избор и предпочитания (и понеже съм и добър човек), ще ви дам жокер от Евростат, конформистка статистическа организация, чиято цел определено не е световната революция :

А я да видим дали ще си отговориш защо 1989 хората изведнъж решават да започнат да бягат от страната (както така усилено натъртваш). Защото е свършил комунизма и им е станало зле изведнъж, или защото най-накрая са могли да избягат от комунизма  (и/или от страната, която асоциират с комунизъм) без да ги застрелят на границата.

Получавам дежа ву от един спор с баба ми. 

Не отговаряй на въпроса с въпрос. Да не говорим, че и логиката куца - би трябвало да са доволни, че най-накрая е дошла демокрацията и дружно да започнат да строят България. Въпросът е защо не се случва така? И ти нямаш отговор на него. Както и защо този СОЦИАЛЕН ПРОЦЕС протича и до ден днешен - скоро периодът на т.нар. комунизъм ще се изравни по продължителност с този на капитлизма и демокрацията и да видим тогава дали ще започнеш да обвиняваш я турци, я византийци, а хуни за разни работи.

И тъй като на българска тематика много се мъчиш, ще ти задам въпроса в друг контекст - защо мексиканците ходят в САЩ, а не американците в Мексико? Защо китайците идват в Испания, а не обратното? Защо никой няма личното предпочитание да отиде в Азербайджан? Да не би да има нещо като център и периферия?

Няма смисъл изобщо да отговаряш и разводняваш, ако ще прикриваш импотентност с препратки към баба си. Тези на мен не ги развявай.

Поне не ми е чудно вече как, когато се задава ураган, някои хора виждат пеперуди и Куканя.

Пускам се малко ребром в темата, беше ми интересно да изчета останалите мнения. 
Има едно нещо, което ми се ще да вметна обаче: не всички хора, които заминават, го правят единствено от амбиция. Предполагам, голяма част от хората тук са заминали в чужбина, за да продължат с образованието си (така де). Само че в немалко от случаите е въпрос на оцеляване. Гледах документален филм за миграцията на сезонните работници - точната статистика ми бяга, но бяха наблегнали на човешкия фактор: баби и дядовци си гледат внучета по селата, защото родителите пасат стада в Гърция, чистят домове в Италия, гледат немски баби и дядовци по домове за стари хора или мият чинии в Англия. Не може да се обобщават причините зад избора на тези хора, надали и животът, който водят е европейската мечта, но спестените пари по един или друг начин се връщат в България. Не мисля, че е редно да ги съдим твърде сурово задето са ''напуснали кораба'', вместо да се борят да подобрят живота си и тук. Праведният псевдопатриотичен патетизъм винаги ми се е струвал леко лицемерен, понеже най-лесното, което може да се направи е да се съдят другите от комфорта на жилище в столицата и стабилна работа. Надали нещата изглеждат по същия начин през призмата на живот в трета глуха, където в шивашкия цех не са плащали заплати от лятото, в магазините вместо каса има тефтери с имена на длъжници, а 15 септември и свързаните с него разходи за луксозни стоки като тетрадки, учебни помагала и сие всяват не радост, а паника у родителите. В такива ситуации засега сме на ниво ''всеки се спасява поединично'' - и оттам толкова българи предпочитат нискоквалифициран труд в чужбина пред алтернативата.
 Извинявам се за острото изказване и за отвлечения пример. Ще продължа да следя темата

Абсолютно съм съгласен с горния коментар, дискусията ни до момента по-скоро се отнасяше за хора, които да кажем имат образование и поне някакви квалификации или аспирации за такива, а не взехме под внимание страната на монетата, касаеща икономическа емиграция (или Руми я взе, всъщност).

От такава гледна точка съм съгласен, че лицемерен патетизъм има. Същевременно, той е насочен именно към висококвалифицираните, а не към икономическите имигранти, защото те са тези, които могат да се върнат и да помогнат за промяната, а именно чрез:
- Създаване на собствени бизнеси/нетърговски инициативи (специално сложено уточнение за някои девойки в дискусията), които от своя страна да движат прогрес (нарочно неуточенено какъв - може да е във всяка сфера). Тук веднага виждам иронични усмивки, но това се и ще се случва все повече - примери бол, включително от приятели и познати. А както спомена Жирафът, България в момента е пълна с ниши, които само чакат някого с по-предприемачески дух.
- Ако не друго, то поне намирането на работа в такива бизнеси/нетърговски инициативи и добавяне на стойност към тях и към околното общество. И отново, такива работни места има - разговаряли сме с не един или двама 'меринджеи', които отново и отново твърдят, че най-търсеният ресурс в момента е човешкият.

За мен горните две точки са много привлекателни алтернативи на сегашната ми ангария. И да, говоря за висококвалифициран труд. Но именно той ще създава работа и по-добри условия за цялото общество. Доводът 'държавата е скапана' работи до един момент. Да, имаме страшно много проблеми. Но държавата обикновено има само индиректно влияние върху макро стандартът на живот в едно общество. Вярвам, че хора като нас не чакат в чужбина минималната заплата да стане от 510 на 540 лв, преди да се върнат. 

Същевременно средната заплата се вдига иманно заради частният бизнес (наистина не искам да споря върху това, Руми), което постепенно започва да включва и уважаван, добре платен нискоквалифициран труд, който да бъде алтернатива на живота на помощи в изгнание (защото много от изброените в предния пост хора живеят в едва ли не същите или по-лоши условия, отколкото биха били в родината си, но да, могат да пращат на семействата си в България паунди или евро, което е от двойно по-голяма помощ).

И тук ще кажете "да, ама частният бизнес бива задушаван от липсата на законодателсво, лошото образование, дори неадекватното здравеопазване". Да, да, да. Така е. И можем да говорим за това безкрайно. But what are YOU going to do about it? 

P.S: Трябваше да свърша с нотка на патетичен патриотизъм 

@Кали - Брат, много ясно, че глобалните мигрантски потоци са ясно очертани и че са възникнали в резултат на редица икономически, социални и политически фактори. Това е, ако гледаме на нещата на макро ниво, и не мисля, че някой тук го отрича.  

Темата обаче е за смисъла на това човек да живее в България. 

Дали ще си изнесеш партакешите, за да си търсиш късмета в чужбина, или ще решиш да останеш в България, си е твой ичен избор. 

Ако не беше така, досега целокупното население на България и Румъния наистина да се беше изнесло в Юкей, за да точи здравната и социална система (както едно време твърдеше Фараж). 

Познавам едно момче, родом от Габрово, който като малък заедно със семейството си се преместил да живее в Испания. Живял е там общо 11-12 години, завършил е гимназия и университет там, работил е по различни фирми. Конвенционалната логика би подсказала, че този човек, след толкова дълбока интеграция в местното общество, ще си остане там завинаги и никога повече няма да се прибере в България.  

В момента този човек се е върнал обратно в Габрово и си е основал там фондация, която цели да подпомага развитието на местната предприемаческа среда. Куп хора сигурно всеки божи ден му казват колко глупаво е постъпил като се е върнал и колко сизифов труд хвърля като се занимава с тази фондация. 

Защо е постъпил така? Ми, негов личен избор - в това намира смисъл и засега това го кара да се чувства пълноценно. Дали ще успее в начинанието си, не знам, но му пожелавам успех. Даже, ако сега реши да се откаже, пак заслужава адмирации, че е имал топките и упорството да се захване с това.

Темата се разделя на две подтеми – микро и макро ниво – и наистина е редно да ги разграничаваме и да не даваме примери на микро ниво в защита/контра на макро теза и обратното.

Просто казвам очевидното и го предлагам за нова парадигма на темата, а не началното „за“ и „против“, което е наивно и едноизмерно за висшите умове в този форум

От една страна, Руми желае макро дискусия и ни предоставя статистически данни, които прегледах с интерес (и си поиграх час–два с данните от Световната банка ). Като един обикновен Жираф усещам, че ми липсва подготовката да участвам на това ниво, но запазвам правото си да го направя по-късно и ще ми бъде интересно да прочета още.

От друга страна, даваме примери със себе си, с приятели и познати. Да се говори от личен опит определено е по-лесно и стига да не се правят генерални заключения на базата му, е абсолютно валиден подход, за да обменим информация какво всъщност се случва извън сухите факти и цифри. В това отношение темата е полезна и като източник/колекция на такива лични примери. Насърчавам споделянето им!

---

Ето няколко (не съвсем свързани) мисли, които се кълбят в мозъка ми:

1. Трябва да зададем въпроса „защо“ и на родителите си/хората от тяхното поколение. Голяма част от кадърните и образовани млади хора, които напускат страната, го правят, защото цял живот са били възпитавани, че това е най-добрият вариант за тях. Езиковите гимназии са на практика инкубатори за бъдещи емигранти и в момента „топ“ училищата в България са езикови (с едно-две изключения, и оставяме настрана дали въобще трябва да има „топ“ гимназии). Това не е защото всички обожават чуждите езици и култури и/или искат да станат филолози. Та да, личният избор винаги го има, но той е силно повлиян от семейната среда и е трудно да кажем щяхме ли да направим същите избори, ако родителите ни не ни бяха дали тон.
   
   
2. Ще дам личен пример за горното в отделна точка, за да отделя макро от микро. Имах избор да уча в Испанската или в НПМГ с физика. Родителите ми винаги са ми давали право на избор (или поне успешно са създавали илюзията, че го имам ), но в този случай деликатно ме насочваха към Испанската, където и отидох (отчасти и защото се съмнявах в математическите си способности). Семейството ни няма никакви връзки с Испания, езика и културата ѝ, искаха го просто защото е добро училище (а аз не исках в Немската, където баба желаеше да ме прати).
   Години по-късно уча физика в Германия. Родителите ми са доволни. Въпреки че не са били в Германия. Въпреки че нямат представа какъв е животът ми тук. Също както не са били и в Испания. Някак-си те са разбрали/повярвали, че това е хубавото, че това е пътят за мен. Как, защо? Нима само защото е „чужбина“?
   (не казвам, че са били в грешка или че са взимали съвсем неинформирани решения, просто се чудя)
   
   
3. Навлизайки в спекулативен режим: как биха изглеждали нещата, ако всички, родени след 89-та, бяха отраснали с идеята, че те ще променят България? Че най-добрият вариант за тях е да останат, или да отидат да учат другаде и да се върнат после? (защото в момента това е нещо, което не се подразбира никак)
   
   
4. И последно засега: как бихте оценили шансовете хората, които в момента са извън страната, да започнат масово да се връщат? Дали един силен приток на върнали се по едно и също време хора (почти всички тези 2 милиона или колкото са там), които да останат и да отгледат деца в България, ще бъде достатъчен, за да се смени картинката и в рамките на едно поколение да има силно осезаема промяна?
   

По последната точка веднага ще кажете, че такова масово връщане е невъзможно, че трябва да има съответните работни места със съответното възнаграждение, за да се случи. Или поне да се постигне някакъв компромис, за да се съгласят.

Това, което си представям, е следното. фантазьорски/наивен режим включен

Пословично има много изоставени земи в страната [нужен е цитат, знам, знам ]. Включително много българи притежават някаква земя/постройка, дори да е на село (и ако не е продадена вече де...). Става приоритет на държавата и хората в нея (омг!) да инвестират в тези неизползвани/слабо ползвани места, така че от една страна да се разрасне земеделието (ако ще и частни фермички или всякакви био/органични работи, които са на върха сега, а влизат в графа „бабини домати“).

А от друга да се натисне пък това да станем супер дигитализирани, до момента, в който множество работи могат да се извършват от дома. И малко като онази идея с програмисткото село. (Да се вдъхне нов живот на някое село, като се насели с програмисти, които практически имат нужда само от компютри и хубав интернет, който и без друго имаме. Съответно в селото ще има нужда и от магазини, болница, училище и др., което пък ще отвори вратите и към другите професионални сфери).

Такива ми ти работи.

@Кали (хе-хе),
когато казваш, че причините са икономически, социални, политически, имплицитно казваш точно, че не са индивидуални лични избори. Отделно е ясно, че има частни случаи, но (и за това вмъквам макрото) явно те не са преобладаващите.

@Пиян Соло,
естествено, че средната заплата се вдига в рамките на бизнес организация на производството - друа няма, така че би било сложно да се дължи на други неща. Също така е ясно, че средните доходи могат да се вдигнат И номинално, И реално, но всеки случай изисква конкретно проучване (инафлацията може да неутрализира номинално покачване на доходите). От моя гледна точка е точно това покачване на заплатите (както и участието им в продукта - проверих наскоро как се разпределя "тортата" между печалби и заплати и ми излезе, че през последните няколко години заплатите са спечелили няколко процента, обратното на това, което се случва в целия развит свят) провокира скимтене към завръщане на доброволните невъзвращенци (заедно с това, че някои от тях са и по-добре образовани), както и вноса на ЕВТИНА работна ръка от Украйна, Молдова:
http://medianews.bg/bg/a/u-nas-vnos-sluz...g-na-kadri
Бизнесът не може да понася търсенето на този пазар (трудовия) да надвишава предлагането.

(16-Jan-2018, 01:54 PM)Кали написа: [ -> ]Бизнесът не може да понася търсенето на този пазар (трудовия) да надвишава предлагането.

Т.е. безработицата е 0% в България, според теб?

И това реално значи (приемайки, че такава тенденция съществува), че се създават по-бързо работни места, отколкото нови хора влизат на пазара на труда? Ами.. чудесно? Това искаме?

А за темата как инфлацията нулира повишаване на заплати... в момента с теб спорим за това и отделно от форум. Не можеш да увеличаваш едното, а да държиш другото константа. Може да има разминавания - и ако са големи, то икономиката е болна, да. Но това също не е така - отчитаме 11.5% повишаване на средната запалта на годишна база: https://www.capital.bg/politika_i_ikonom...septemvri/